Монографията си поставя предизвикателната задача да осветли механизмите на макросоциалната трансформация чрез комплексен изследователски дизайн (социокултурен и антропологичен). Текстът е структуриран в три логически взаимосвързани глави, които целят да изградят иновативна интегративна теория на социалното развитие. Въведен е нов „културантропологичен“ метод като алтернативен подход за изследване на промените в обществото. Този метод съчетава микроравнището (индивидуална човешка дейност), мезоравнището (култура или общностно съществуване) и макроравнището (социетални промени) в един интегриран теоретичен модел. Този подход позволява по-цялостно разбиране на социалните промени, тъй като взема предвид връзките и взаимодействията между различните равнища на обществото. Сред безспорните достойнства на разработката са извличането и синтезът на нови знания за механизмите на социалните промени в съвременните общества чрез критически анализ на преобладаващите научни изследвания и конструиране на евристични алтернативни модели, които да запълнят изследователския вакуум.
