субкултурите

като активни субекти на социалната промяна

СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА

СУБКУЛТУРА НА РЕАЛНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ

Политическа субкултура, която се разпространява в една или друга степен и в други сфери – художествена, икономическа и т.н. Сравнително хомогенна, най-вече в идеологически смисъл, докато в социален е точно обратното. Крепи се предимно на „изживяването“ за общо минало и ценности. Има силно развита идеологическа структура – своя митология, символика и културно наследство. Особено значение за Прехода има нейната митология, която, преобръщайки основни политически понятия, манипулира съзнателно или несъзнателно ценностната система на нейните носители. Няма да е преувеличено да се каже, че последното има драматично отражение върху реалния ход на Прехода.

субкултура на антикомунизма

Преди всичко фокусирана в политическата сфера субкултура. Идеологически нехомогенна – в началото включва целия спектър (от крайнодесни до леви), като обединителен център е борбата срещу тоталитаризма („комунизма“ за повечето от нейните представители). Независимо от поредицата разцепления и „отлюспвания“, така и не успява да се хомогенизира в степента, в която е нейният основен опонент.

 

борческо-мутренска субкултура

Класическа криминогенна субкултура, която се оформя като такава поради сходните социален произход и лична биография на повечето нейни представители. За разлика от подобни структури на Запад („Коза ностра“), поради особеностите на Българския преход успява да придобие значителна обществена легитимация и даже културно влияние.

 

субкултура на честните частници

По социален произход тази субкултура е също сравнително нееднородна, тъй като нейното ядро се формира по няколко направления. Първото е по линия на интересите на една оформила се в началото на 90-те год. на ХХ в. прослойка едри собственици, с доста съмнителен произход на капиталите си, които достигат до икономическите си успехи, тръгвайки от различни среди, някои от които откровено криминогенни, други – с относително легален бизнес, но практически всички, използвайки предимно похвата на „приватизиране на ползите и национализиране на загубите“. Обединени са от желанието да играят по-самостоятелна роля в икономическите и политическите процеси, което те демонстрират с учредяването през 1993 г. на Конфедерацията на едрите индустриалци (Г-13). Второто направление са представители на средния бизнес, търсещи начин да оцелеят в сложните условия на Прехода, като виждат в лицето на тази субкултура както съидейник, така и евентуален защитник на своите интереси. Третото направление пък са обслужващи структури и личности: като тинктанковете, влиятелни медии (напр. т.нар. часови вестници), юпита и амбициозни млади висшисти. Основен обединител на цялата субкултура е желанието за личен икономически просперитет, който обаче търси и обществена легитимация на тези свои стремежи.

 

субкултура на чалгата/попфолка

В своя „нелегален“ период по времето на тоталитаризма чалгата е част от народната музика на ромите и турците със съответна ритмика и визуализация, която има по-автентичен/необработен характер от българския фолклор. Всъщност тя единствено отговаря на изискванията за атрактивност на първично равнище, съчетана с някаква местна, а не чужда музикална традиция. В този смисъл и в съчетание с привлекателността на „нещо забранено“ тя играе ролята на контракултура. С началото на промените чалгата започва да обслужва провинциализма и доста първичния вкус на новия параикономически „елит“, чието платежоспособно търсене стимулира нейния разцвет.