субкултурите

като активни субекти на социалната промяна

описание на проекта

Преходът в България от тоталитаризъм към общество с пазарна икономика, многопартийност и редица други институции, покриващи основните изисквания за демократичност, е сложен, многопластов и противоречив процес. Целта на проекта е да изследва неговите вътрешни социокултурни механизми. Значението на последните е критично важно, поради факта, че, независимо дали се придържаме към екзогенния подход за старта и протичането на българския преход или отстояваме преобладаващото значение на вътрешни фактори, то и в двата случая историческият процес не би могъл да се осъществи, ако ги нямаше механизмите, чрез които да се формират и насочат обществените настроения, които са в основата на поведението на масата от индивиди. Индивиди, които са едновременно и обект и субект на историческия процес.

тематика

Проектът набелязва разрешаването на фундаментални научни въпроси, свързани със социалното развитие, културно-историческото наследство, националната идентичност и развитието на културата в България в периода на преход към демокрация (80-те год. на  ХХ – началото на ХХІ в.).

ЦЕЛИ

Основна цел на изследователския проект е едновременното и взаимосвързано развитие на теоретичния апарат, лежащ в основата на субкултурните изследвания, неговото апробиране при разработката на конкретни изследователски инструменти и прилагането им в теренно проучване на ролята на субкултурите в социалните процеси. Самото проучване ще бъде фокусирано върху относително краткия времево, но изключително наситен исторически период на демократични промени в България.

Първа допълнителна цел на проучването е да идентифицира и валидизира културогемите като основни идентификатори за съответната субкултура. Успешното постигане на тази задача би дало необходимия инструментариум за изследване на социокултурните преобразования в обществото, както и за цялостно развитие на теорията в тази област.

Втора допълнителна цел е критичен преглед и ревизия на съществуващите макротеории на историческото развитие. Така би се изградила нова теоретична база (макротеория) за основната цел на изследването – ролята на субкултурите в социалните процеси.

Трета допълнителна цел е въз основа на съпоставка на резултатите от извършените изследвания на процесите в нашата страна в периода на Прехода с подобни в Централна и Източна Европа да се изследват общи модели и така да се развитие теоретичната база на проучването.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ХИПОТЕЗИ

Основна работна хипотеза на изследването е, че социалната промяна се случва в следствие на натрупвания на изменения в масовото съзнание, които в определен момент изискват и промяна в обществените отношения. Когато тези промени стават постепенно, в една относително спокойна социална среда, то те протичат „дифузно“, като постепенно обхващат преобладаваща част от населението и така промените могат да протекат безконфликтно и почти незабележимо. Когато това става в кратки срокове, при натрупано социално напрежение, обществените настроения се групират около различни, често антагонистични центрове. Последните са в основата на формирането на общности, които в по-нататъшното си развитие могат да доведат на възникване на т.нар. субкултури. В този смисъл в края на т. нар. реален социализъм и в началото на Прехода в политическата, икономическата и духовната сфера се оформят няколко основни субкултури, които макар и в различна степен започват да оказват значително влияние върху развитието на процесите в страната. Основен механизъм на това въздействие, който превръща субкултурите в активен субект на историческия процес, са културогемите. Те са наративи, използвани в масовото съзнание за изразяване отношение към действителността и служещи за формиране, оправдание и иницииране на социалното действие, както и са основният механизъм, чрез който субкултурата се изявява като субект в историческите процеси.

Допълнителна работна хипотеза в основата на визираната макротеория е, че историческото развитие на социума не е телеологично, а по-скоро осцилира около определени средни параметри, като структурата на социума остава практически неизменна от възникването на първите цивилизации и понастоящем. Това „осцилиране“ се дължи на промените в духовната сфера (масовото съзнание), причина за което са множество фактори. Развитието на технологиите е само един от тях, при това тяхното влияние не е еднозначно – в зависимост от съчетанието с различни други фактори технологичният прогрес може да допринася за противоположни тенденции в обществото. Затова и, погледнато в макромащаб, от гледна точка на хилядите години цивилизационно развитие, тези събития въобще не са уникални. В този смисъл Преходът от тоталитаризъм към пазарно стопанство и демокрация е процес на промяна на степента на централизация и контрол на собствеността, политическата власт и духовната сфера от близка до максималната степен (монопол) към по-ниски стойности. Нещо, което се е случвало не веднъж в човешката история, в която постоянно протичат процеси на монополизация и йерархизация в основните сфери на жизнедейност на социума (политическа, икономическа и духовна), както и обратно – процеси на демонополизация. Разликата на визирания период с други подобни е, че промяната никога не е протичала толкова интензивно (в толкова кратък времеви отрязък), при едновременна категорична смяна на политическите, собственическите и социалните отношения. При това с висока степен на контролируемост на процесите и най-вече при практическа липса на насилие. Независимо от отбелязаните особености на изследвания период с други подобни, част от работната хипотеза е, че са налични общи принципи и модели на развитието на социалните процеси в наглед различни общества и исторически периоди на развитие.

МЕТОДОЛОГИЯ

Набелязаните цели се осъществяват въз основа на интердисциплинарна методология, обединяваща перспективите на културологията, науките за културното наследство, културната антропология, политологията и философията на историята, и чрез използване на богат набор от количествени и качествени методи.

Изследването ще използва балансирано количествени и качествени методи. Резултатите от количественото изследване ще бъдат съпоставени и верифицирани с тези от качественото проучване, като така ще се изгради цялостна, по-достоверна и динамична картина на социокултурната промяна и на социалната реалност, ще се проследят вътрешните връзки между и участниците в социалните събития и външните влияния върху процесите.  Съчетаването на различни изследователски методи и техники ще осигури новаторски подход и многоаспектност на заключенията.

В изследването ще бъде приложен като количествен метод националното представително социологическо анкетно проучване на базата на стандартизирана анкета. То ще стъпи, като разшири и надгради, върху проведено емпирично изследване, където се представя идеологемното конституиране и ценностно-семантичното задвижване на субкултурите по време на Прехода. Емпиричният материал, получен от реализираното проучване, и извеждането на скрити взаимовръзки между социалните процеси в резултат на математико-статистическия анализ ще послужи като фундамент за изграждането на феноменологичен профил на всяка една субкултура.

Подготовката на националното представително проучване, както и необходимостта от допълнителен емпиричен материал за задълбочаване на анализа на данните от него, изисква използването на следните качествени методи:

  • стандартизирано интервю – с цел допълнително пилотно проучване типологията на субкултурни групи;
  • дълбочинно интервю;
  • интервю от типа житейски разказ /лична история;
  • фокус група;
  • теренно проучване по метода на спешната антропология – в определени от екипа места (столица, големи и малки градове, села, местности).

При прилагането на качествените методи ще се съпостави информация от актови и наративни източници, като ще се даде приоритет на устната история. Понеже екипът цели да проучи отношението на членовете на субкултурните групи към обществената трансформация, той ще следва тенденциите в съвременната антропологична теория да се набляга на водещата роля на индивида, както ще приложи определени техники от инструментариума на социалната история – микроистория и метод на „преплетените“ истории.

Наред с теренната работа част от екипа ще работи в архиви, библиотеки и музеи, за да издири, идентифицира, анотира, анализира и заснеме наличните писмени, визуални, аудио и видео документи по темата. Те ще бъдат обработени с методите на историята и науките за културното наследство, вкл. подложени на дигитализация, транскрибиране, преформатиране и пр.

СРОКОВЕ

Продължителността на проекта е 36 месеца – от ноември 2021 до ноември 2024 г.