Допълнителна работна хипотеза в основата на визираната макротеория е, че историческото развитие на социума не е телеологично, а по-скоро осцилира около определени средни параметри, като структурата на социума остава практически неизменна от възникването на първите цивилизации и понастоящем. Това „осцилиране“ се дължи на промените в духовната сфера (масовото съзнание), причина за което са множество фактори. Развитието на технологиите е само един от тях, при това тяхното влияние не е еднозначно – в зависимост от съчетанието с различни други фактори технологичният прогрес може да допринася за противоположни тенденции в обществото. Затова и, погледнато в макромащаб, от гледна точка на хилядите години цивилизационно развитие, тези събития въобще не са уникални. В този смисъл Преходът от тоталитаризъм към пазарно стопанство и демокрация е процес на промяна на степента на централизация и контрол на собствеността, политическата власт и духовната сфера от близка до максималната степен (монопол) към по-ниски стойности. Нещо, което се е случвало не веднъж в човешката история, в която постоянно протичат процеси на монополизация и йерархизация в основните сфери на жизнедейност на социума (политическа, икономическа и духовна), както и обратно – процеси на демонополизация. Разликата на визирания период с други подобни е, че промяната никога не е протичала толкова интензивно (в толкова кратък времеви отрязък), при едновременна категорична смяна на политическите, собственическите и социалните отношения. При това с висока степен на контролируемост на процесите и най-вече при практическа липса на насилие. Независимо от отбелязаните особености на изследвания период с други подобни, част от работната хипотеза е, че са налични общи принципи и модели на развитието на социалните процеси в наглед различни общества и исторически периоди на развитие.